Казвам се Йована Куч. Живея в Инджия в четиричленно семейство. Уча в "Гимназия", специалност приложна математика. Смятам, че съм динамичен човек, опитвам се да постигна всичките си ангажименти, все още проучвам интересите си. Занимавам се с различни дейности: играя баскетбол, чета книги, ходя на поход, пиша книга, общувам интензивно, водя резултат на баскетболни мачове. Ходих на състезания по математика, химия, биология, физика, лингвистика, рецитиране, баскетбол. Най-големите ми постижения бяха: първо място на национално състезание по баскетбол (от всички основни училища в Сърбия), второ място на общинско състезание по математика и лингвистика, трето място на общинско състезание по биология и химия. Разбира се, успехът си го дължа не само на себе си, но и на моите учители от основно и средно училище, както и на майка ми. Имах много добър учител по математика и биология. Докато се подготвях за състезанието по биология, учителят ме насочваше да свържа уроците и материала, да си направя изводи. Затова сега свързвам всеки нов материал с предишния и се опитвам да уча и останалите предмети по този начин. Докато уча, обичам да чета интересни неща, защото ги запомням много лесно. Обичам да придобивам нови знания, които после да ги представям на другите и да се правя на умен. Често помагам на другите при решаването на много задачи, което си пролича най-силно в периода след коронавируса, когато имахме онлайн часове. Подготвях се за приемния изпит по математика на моя приятелка, която е с година по-малка.
Добър съм в решаването на математически задачи. Мисля, че са много интересни и никога не ми е трудно да ги науча и практикувам, защото бързо схващам логиката, която след това лесно прилагам. Подобно е и с физиката, биологията и химията. За мен е важно да има приемственост на знанията и тогава всичко върви лесно.
Това, че съм спортист, означава много за мен, защото ми помага да се отпусна от умствените дейности. Освен това баскетболът ми доведе добри приятели, с които растя, развивам се и общувам извън спортните дейности. Всяка година ходим заедно на баскетболен лагер в Златибор, където винаги си прекарваме страхотно. Също така този лагер на Златибор служи като подготовка за новия сезон. Имаме мачове почти всеки уикенд, когато започне сезонът. Така че посетих много градове в Сърбия и се запознах с много нови хора. Мисля, че това е единственото предимство на гостуванията, защото когато играеш у дома, атмосферата винаги е по-добра и винаги има публика, която ни подкрепя. В публиката винаги има членове на голямото ми семейство, майка, татко, брат или баба, а понякога и всички.
Имам голяма подкрепа от семейството си, което ме насърчава да продължавам напред. Старая се винаги да намирам време за тях, защото през работната седмица често ги виждам мимоходом, поради мои и техните задължения. Всеки уикенд мислим да ходим на друго място, но по принцип ни е важно да не сме си вкъщи. Когато не съм със семейството си, определено не съм вкъщи, защото обичам да се възползвам максимално от почивните дни. Гледам да науча всичко през седмицата и през уикенда да не ми се налага да гледам книга, поне не учебник. Освен мачовете, които играя, понякога се озовавам в залата пред таблото, когато играе първият отбор на моя клуб. Това са първите ми спечелени пари, скромни до мозъка на костите.
